Късно

Можеше да бъде друго
да си тук
да бъдеш друг

Можеше да имам всичко
и устните ти остри
и очите и ръцете

Можеше да може …
някога …
сега е късно

Позитивни мисли или тишина

И какво ако мислим позитивно?!?

Чета книжки, които идват, за да ми внушат ползата от мисленето … особено от позитивното такова. И какво? Експеримента ми е безкрайно неуспешен за сега. Мисля. И то позитивно.

Боже, колко пъти съм се убеждавала, че мисленето само по себе си е порок! Всяка една мисъл предизвиква реакция, която се появява в материалния свят, твърдят мнозина. И какво, питам аз. Колко позитивни мисли са се въплътили в смешните ни животчета? Защо само самотата има силата да става реална?

Ако аз и ти бяхме някъде далече, извън себе си, дали нямаше да имаме всичко, което мислим?

Сценарият е много познат. Самотни нощи с празен поглед. Лаптопа. Сумрака, който те обгръща бавно и почти еротично докосва очните ми ябълки. Мислите, които водят епохални битки помежду си, борейки се за надмощие. Два акорда на уморената душа се спускат плавно към сърцето. Бира, чипс, цигари…

Ако се потопя в тишината, усещам как водовъртежа на бунтуващите се мисли ме повлича леко. Около мен пулсира – целия свят. Изтръпнал в своята самота.

Ако нощите ми бяха пълни с теб… щях да имам всичко.

И после тишината ми ще се свие уплашена в ъгъла. И после аз ще избягам.

Липсваш ми.
Тихо е без теб.

Сутрин

Безплодни ръце
като изсъхнали клони
Зората се пука в душата ми
и боли

***

Едно увяхнало цвете
ми напомня за теб
за неразцъфнала любов
за прегорели страсти

А вятърът се заиграва
със очите ми