Шаблони или как лъжа, че не ми липсваш.

Тъгата е лъжа. Под всяка усмивка има смисъл. Останалото е гравитация.

Снегът се рее пред прозорците ми. Музиката пулсира из стаята, а аз се търкалям из леглото. Мислите ми гравитират пак около мъжете и моя живот …

Социални конвенции са ни обсебили до положение да сме без собствен пулс. Образование, работа, брак, деца, почивка на морето, ски, костюм, вратовръзка, токчета, усмивки, тъга покрита с първия сняг.

Рисуваме си бъдещето толкова безцветно … чак безлично. Сякаш книжка за оцветяване. С контури, от които не бива да се излиза. Шаблоните на битието ни.

Спомних си една любов. Едно изгаряне. Едни понеделници пълни с неговия аромат. Ръцете му и кожата си спомних.

Колко глупаво е да се обича си помислих и се усмихнах на неговата възглавница.

Добре е, че умело умея да лъжа.

Шаблон за веселост!

Хайде, чудесен ден Милена!