Blues

Блус. Тъга. Спомени.

Блусът е живот в кръвта. И ако някой усети пулса … ако вените му се напълнят с блус … няма връщане. Не е договор, който можеш да скъсаш.

Гледах филма “Crossroads”. Чак сега. Чаках да дойде момента, когато трябва да го гледам.

Не мисля, че е необходимо да се говори. Именно там, където има музика.

И ако тъгата е причина. И ако кръвта пулсира из тялото ти с ритъма. И ако спомените хапят устните ти. И въпреки, че сълзите са солени.

И именно за това.

Блус. В полунощ.

Тогава ще те помня … докато и моят договор не бъде скъсан.

*****

Ерик Клептън пее с твоите очи.
китарата му ме отнася
в ръцете ти.

Върни се
като по чудо
и спри.

Сънища

Трябва да те пусна да си ходиш.

А вместо това съм те стиснала в мислите си. Оставила съм си сянка. Оставила съм си спомен за теб.

Кажи ми как да те пусна?

Кажи ми защо да искам да те пусна?

За да дойде друг … а страхът ми е силен. Той се налага да маркира 100 чек-бокса. Все написани от теб.

Има ли го?

Страх ме е. Че не мога да отворя очи.

Сънувам те.

Секс

Секс.

Много ли е сложно? Да си искрен? Мразя я тази дума “искрен” … напомня ми неща … Whatever!

Просто секс. Понякога всички имаме нужда от чисто и просто секс. Нищо повече. Нищо по-малко. Секс.

Не разбирам къде е проблема. Защо не е редно аз да си искам малко физически усилия

Истината е, че винаги като правиш секс с някой има и нещо повече. Има химия. Ако не повториш човека – тогава няма страшно! Химикала, произведен от тялото ти не успява да зарази целия ти организъм. Не се инфектираш. Не започваш да развиваш симптоми. Всичко е спокойно. Всичко е секс.

А е толкова хубаво … чак не е нормално.

Мисля си, колко сме прозаични всички.

Винаги се въртим в кръг. Аз обичам музика. Аз обичам теб. Аз обичам секса. Ти обичаш музика. ти обичаш себе си. Ти обичаш секса.

Някак е ненормално всичко. Аз ли съм глупава? Или просто страхливка? Да си признаеш, че “просто секса” някак те е заразил и вече носиш дълбоко в себе си под кожата усещането за нещо повече…

Аз съм такава! Когато правя секс – в този час или два (дай Боже повече ) – тогава съм животно. Ама то е нормално … всички сме животни. После слушам музика … и обичам. После съм приятел. После съм егоист. После искам моето пространство. Моя петък вечер. С моите си приятели. И понеделника с теб.

Искам много. Искам малко. Искам.

Толкова ли е чудно, че във всяка роля съм различна? Ние сме много. Обичаме. Мразим. Чукаме се. Кефим се. Контим се. Пеем. Танцуваме. Плачем.

Плаши ли те? Или си толкова глупав, че не разбираш, че аз съм много парчета събрани в едно тяло?

Или не можеш да ме държиш цяла? А защо искаш?

Плаша ли те?