You are currently browsing the monthly archive for October, 2007.
Устните ти са
топъл мед
по моите
Ръцете ти
са силни във
съня ми
Още те усещам
тук
във мен
по кожата ми
черна
по очите ми
се спускаш
със съня ми
уморен
Устните ти са
въздишката ми
във нощта
Ръцете ти
по тялото ми
ме изгарят
Къде си?
James Blunt – Goodbye My Lover
Танцувай! Докасвай други! Погледни ме. Пак. И пак. Когато дойдеш, аз се усмихвам. Като те няма – пак.
А вечер те сънувам. Потървам във очите ти от огън. Докосваш мен. Целуваш мойте устни.
Танцувай! Това е единственото ни докосване със теб. Банално е. Но няма друго…
Танцувай! Така ръцете ми се губят в прегръдката ти. Очите ми изпиват гърдите ти.
Танцувай! Няма друго помежду ни.
Танцувай!
П.С. Липсваш ми така, все едно съм те имала някога.
Тъжно е. Като лавина. Мина през мен. Помете ме. Разруши мостовете ми. Опорите срути. После се събра и си тръгна.
А aз се усмихвам безсилно. Замръзнала в собственото си колебание. Дали да се пусна по огнените пързалки на собствените си мисли или неистово, с треперещи пръсти да търся сламка, за която да се хвана.
Безумно е. Изборът е направен. Спри да ми се усмихваш сутрин! Плаче ми се. Боли ме! Всеки път през деня като ме погледнеш. Избор няма.
Ще мине! Ще отшуми. Всяка лавина се успокоява … рано или късно. Въпросът е колко неща ще помете докато преминава през нас.
Усмихвам се, а ми се плаче
